Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2022 19:26 - МАКБЕТ
Автор: louisakm Категория: Изкуство   
Прочетен: 17841 Коментари: 8 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В първи клас не се научих да чета. Леля Стефка каза, че вината е на майка ми, защото ме била научила да буквувам, вместо да сричкувам. Леля Стефка беше начална учителка с дългогодишен стаж и железен медал за заслужил учител, с който се кичеше на 24 май и затова ѝ имахме доверие. Майка ми много се разстрои и аз, за да я успокоя, си написах името с химикал на всички плюшени възглавници вкъщи. Дори го написах с й в средата, за красота. Майка ми обаче никак не се зарадва. Разплака се и аз реших, че е заради й-то. Затова цял следобед се опитвах да изтрия ченгелчето с плюнка. Вечерта баща ми се прибра от работа и започна да се смее. Аз пък не можех да разбера дали е тъжно или е смешно, защото майка плачеше, а татко се смееше. Майка каза, че не било смешно, а татко ме почука дружески по главата и ми обясни, че съм била написала й-то на обратно. Така се било пишело френското N и изобщо трябвало да се старая повече.

- Така е, като я караш да учи чужди езици! – възкликна мама.

Аз им обещах никога вече да не уча чужди езици и майка се разстрои още повече.

В първи клас беше много интересно. Другарката Страшимирова ни разказваше невероятни истории. Знаете ли например как ремсистите са се оглеждали за да разберат, дали ги преследва таен агент? Значи, настъпвали са си връзката на обувката, за да се развърже, после се навеждали да си я вържат и някак незабележимо поглеждали назад. И така на всеки двадесет крачки. Голямо връзване и развързване е падало!

Вие всъщност едва ли знаете кои са били ремсистите, това сега не го пише в учебниците. Аз не зная какво е пишело в учебниците и тогава, защото както ви казах, в първи клас не се научих да чета.

Във втори клас дори Битош циганина, който беше на 12 години и беше повтарял всички класове по три пъти, можеше да чете без да се запъва. Аз продължавах да се чудя как буквите правят думи. Баба ми беше единственият съюзник. Всеки следобед сядаше до мен и ми четеше уроците, а аз повтарях след нея и наизустявах всичко, за да не ме хванат, че не мога да чета. Беше вълнуващо. Чувствах се като опитен ремсист, само където не можех да се оглеждам качествено, защото… още не можех да си връзвам връзките. Значи, не ме хванаха. Един ден майка ме прати да купя четири пакета захар за козунаците за Великден, който тогава се празнуваше тайно и аз купих четири пакета сол. После се опитах да се оправдая с това, че в магазина не са ми дали да я опитам, от къде да знам, дали е сладко или солено. Майка ми реши, че се шегувам и ме изгони да връщам солта в магазина и да искам захар. И до ден днешен е така, реша да се пошегувам, а хората го вземат на сериозно и се разплачат. А пък когато говоря сериозно, се смеят все едно гледат повторението на Комиците.

Значи, стоя си аз на стълбите на кооперацията и си страдам, защото майка ми няма да ме пусне обратно вкъщи без захар, а пък мен пък толкова ме е срам от продавачката, че няма как да се върна в магазина. Не зная колко време прекарах там. Пързалях се на парапета докато ми омръзна и после от скука издълбах с нокът едно човече на стената. Накрая татко се прибра и като разбра каква е работата, взе солта и я подари на Събкови от партера и ми даде пари за захар.

Чудото се случи през зимата на трети клас. Бяхме заминали на почивка на Паничище и беше скучно, защото нямаше никакви други деца. Бяхме с едно приятелско семейство и дъщеря им беше на шестнадесет или седемнадесет години. На нея не ѝ се занимаваше с мен, обаче трябваше да чете някаква книга, която хич не ѝ спореше и от немай къде си играехме.

Аз по онова време много предпазливо подхождах към книги, които баба не ми беше чела преди това. Един ден обаче в стаята нямаше никой, а книгата беше захвърлена небрежно на леглото. Отворих я и … вместо хаотични букви, имаше думи, подредени в редове, имаше музика, имаше смисъл, имаше дори вещици. Можех да чета!

Когато отидохме на вечеря, пеех с цяло гърло:

„Зло — добро, добро и зло

от едно са потекло —

между тях и ний летим.

… в смраден лъх и пъклен дим!“

В училище ни питаха какво сме чели през ваканцията. Аз подхвърлих небрежно, че съм прочела „Макбет“ и другарката Страшимирова се разсмя. Казвам ви, започна ли да говоря сериозно, всички се смеят!

Другарката Страшимирова ме попита за какво се разказва и аз само това чаках. Моите съученици много харесаха пиесата. Всички единодушно решиха, че ще си я купят, за да я прочетат и те. През междучасието другарката Страшимирова ме заведе в учителската стая, за да разкажа на Макбет и на другите учителки. И на тях им хареса. Смяха се от сърце. Само другарката Захариева по физкултура остана сериозна и каза, че непременно ще гледа пиесата, когато я поставят в Народния театър.

След години разбрах, че Шекспир е писал и други комедии.  




Гласувай:
7



Предишен постинг

1. panazea - Много увлекателно разказваш !
20.06.2022 19:52
И чистосърдечно , което е много мило.
цитирай
2. marrta - :)
26.06.2022 23:35
носих книгата ти с мен на едно прекрасно място над нещата - има публикация в блога ми за разни неща
цитирай
3. louisakm - носих книгата ти с мен на едно пре...
27.06.2022 11:51
marrta написа:
носих книгата ти с мен на едно прекрасно място над нещата - има публикация в блога ми за разни неща


Много мило! Мен пък са ме налегнали едни такива носталгини... били-небили...
цитирай
4. marrta - оххх, мноого познато, бивало - небивало...
27.06.2022 14:06
връщам се от голямо пътешествие - ходих до Калиакра, цял живот се каня - та навръщане се чух с брат ми - точно като профучавахме край отбивката за мястото където живее, той ми писа - нямаше как да се видим сега, пътувах организирано, та той ми вика - купил съм ти едни соленки, мини да си ги вземеш - а аз - какво искаш да ти купя, кака, от панаира на лятото? - и ето стихотворението се излюпи
цитирай
5. louisakm - връщам се от голямо пътешествие - ...
27.06.2022 17:21
marrta написа:
връщам се от голямо пътешествие - ходих до Калиакра, цял живот се каня - та навръщане се чух с брат ми - точно като профучавахме край отбивката за мястото където живее, той ми писа - нямаше как да се видим сега, пътувах организирано, та той ми вика - купил съм ти едни соленки, мини да си ги вземеш - а аз - какво искаш да ти купя, кака, от панаира на лятото? - и ето стихотворението се излюпи


Много хубаво стихотворение, малко ми напомня на Scarborough Fair, без фатализма обаче :)
цитирай
6. marrta - сега ги слушах,
28.06.2022 23:03
не помня да съм я чувала преди - не е съвсем панаирджийска ;)
цитирай
7. marrta - не знам дали си чела Ганка Филиповска - има издадени книги с разкази,
02.09.2022 09:02
едната е озаглавена "Сонет 130", та вчера си я припомнях покрай един разказ, който случайно ми попадна и прочетох оригинала на сонета ...даа, някои неща ни се изясняват след години, много съм изтървала...ами Уилям Блейк! Сега съм нагазила едва-едва и съм зашеметена
цитирай
8. louisakm - едната е озаглавена "Сонет ...
03.09.2022 18:17
marrta написа:
едната е озаглавена "Сонет 130", та вчера си я припомнях покрай един разказ, който случайно ми попадна и прочетох оригинала на сонета ...даа, някои неща ни се изясняват след години, много съм изтървала...ами Уилям Блейк! Сега съм нагазила едва-едва и съм зашеметена

Не съм я чела, трябва да я потърся. Колкото до сонет 130, преводът е по-добър от оригинала :), както при повечето преводи на поезия от английски. Това добре ли е? Затова се въздържам да превеждам поезия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: louisakm
Категория: Изкуство
Прочетен: 95846
Постинги: 21
Коментари: 52
Гласове: 246
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031