Сетих как в далечната 1990 година, докато чакахме на опашка за кафе в двора на университета, с Жоро Манов спорехме за множественото число на „капучино“. „Капучини“ звучеше като стадо маймуни, а на „капучина“ не знаехме къде да сложим ударението.
- Ами то си е мляко с кафе, к’во му се чудите – разреши спора продавачката. – И аз се чудих какво е това корасан, пък то било кифла!
Права беше жената. Така трябва да се постъпва с чуждиците. Да им обърнем гръб. Да ги игнорираме. Игнорирането е най-добрият начин да се отървеш от нещо, което те дразни. Посъветвах баба ми да игнорира Свидетелите на Йехова, които ходеха у тях все между два и четири и не ѝ позволяваха да си дремне преди сериала. Тя ме послуша и от тогава нито един свидетел на Йехова не е посмял да мине по нашата улица. Веднъж ги видяхме на центъра и те веднага пресякоха на отсрещния тротоар.
- Как успя да ги игнорираш така? – попитах я.
- С дилафа – отвърна тя и нагледно ми показа как е размахала желязото.
Чуждиците са по-нагли от Свидетелите на Йехова. Пристигат уж на гости, уж им е некомфортно, уж страдат от инсомния, пък мине – не мине и току ги видиш разположени най-удобно, като пет пари в кесия, да се разхождат по анцуг или по пеньоар и само се опитай да им напомниш, че визата им е изтекла и трябва да си стягат багажа, такава реч ще ти изнесат за семантичната необходимост и специфична емоционална натовареност на дискурса, че самият професор Балан ще замълчи респектиран.
Процедурата за получаване на постоянно гражданство за чуждиците е стриктно регламентирана. Обличат си подходящия аутфит и застават на входа на Речника на българския език. Някои имат международен експириънс и могат да изнесат безупречен пърформънс.
- Как смеете да ме сравнявате с мляко с кафе! – възкликва възмутен капучино. – Мадонна мия! Та аз имам пяна! Съдържам точно една трета еспрессо и две трети краве мляко 3,5% масленост! Засрамете се! Аз имам сърце от канела!
Кой речник може да издържи на такива аргументи? Не само че получава виза, но и му се дава право да си другарува с други капучинота, за да не му е самотно.
- Джизъс! – възкликва бургерът – Холи кау! Аз не съм кюфтей, понеже съм плосък и телешки. Дори когато съм направен от свинско.
Комисията е заслепена от асертивността му.
- Безсрочна виза! – извиква съдията и удря финото си чукче.
Има, разбира се, незаконно пребиваващи думи. Те са с нисък селф естийм, понеже не са чували за лайф коучинг. Вземете жотемите в сладкарница Рицка, например.
- Защооо? – пули се купувачът пред красиво изписания етикет. – Не е ли това просто баклава с шоколад?
- Мон дьо! – глазурата на една жотема (оказва се че била в женски род, кой да предположи!) пребледнява и дребното ѝ набито тяло се покрива с едри капки сироп. – Ми наречи ме бурма – баклава тогава! Простак!
- Не им обръщай внимание, шерѝ! – успокоява я плезирът от съседната тава. – Някои хора са ужасно семпли!
Повечето чуждици са пасивно – агресивни, скрити нарциси, нахлуват в езика ни и ни правят зависими.
- Не мога да не използвам чуждици - оплака се приятелка – психоложка по повод на курса за фасилитатори на семейни констелации, който беше организирала. - Някои думи просто нямат превод. Беден ни е езикът!
Много се възмутих от това изказване. Обхвана ме възрожденски гняв. През нощта сънувах дядо Вазов да ме успокоява, да ми казва да бъда рахат, защото и да се кахъря, файда никаква.
- Трябва да релаксираш, дарлинг – посъветва ме приятелката ми.
Послушах я. Реших да избягам от София, това снобско котило за чужди думи, и да се потопя в автентичната българска реч. Заминах за Свищов.
Свищов е чуден град. Спретнат, зелен. Дунава, събрал цялата Европейска мъдрост, се стеле тежко къмто морето. Застанеш на терасата на Алековата къща, гледаш корабите и Румънския бряг, представяш как точно тук великият идеалист е хапвал пастърма с кисело зеле…. Какво са нашите грижи на фона на вечността!
Разхождам се из центъра на Свищов. Реклама на Първа частна банка е издълбана на фасадата на добре поддържана сграда. Скромна женица продава бельо в магазинчето на партера.
- Знаете ли че Първа частна банка фалира преди тридесет години? - попитах я, след като я поздравих учтиво.
- Ко? - отвърна тя, огледа критично ханша ми и започна да ми показва гащи.
Аз да ви кажа, не си падам по шопинга и започнах леко да отстъпвам към вратата, но женицата ме приклещи в ъгъла.
- Тъз бикина е баят убава - каза. - Таман за тебе.
И като установи невежеството ми, се зае да ме посвещава в тайните на дамското бельо. Оказа се, че бикината имала дантела, а ако била голяма колкото чувалче за картофи, се казвала плик.
- То ние и прашки имаме, - добави и като скри уста в шепа, каза дяволито - Нали знаеш ма, за тия, дето правят сексове.
Така се засрамих, че купих набързо една бикина и плик на розови слончета за баба ми. Продавачката ги сложи в прозрачна чанта от 15 стотинки. Обещах ѝ пак да ида догодина.
Във влака на връщане попаднах на политически спор. Костюмиран старец, прекрачил касетка домати, разпалено твърдеше, че трябва да се държим за Русия, щото Европейския съюз ни пръска посевите с ГМО. Изобщо славяните трябвало да се поддържаме. Тези думи разгневиха едрия господин с фланелка с цар Симеон и татуирано лъвче на рамото. Развика се човекът, че ние, българите сме били първите хора и че българският език не бил славянски, щото бил изначален, свещен пръвоезик и руснаците ни го били откраднали, а пък преди това траките измислили санскритскитя език, ама решили да го скрият от другите и затова го нарекли санскритски...
Доскуча ми малко и си пуснах радиото. По програма Хоризонт млад фотограф обясняваше как се фрустрирал задето в България културата била неглижирана. Затова взел, че емигрирал в Англия. Домъчня ми за този млад човек. Налегна ме емпатия.
Не зная как е при вас, ама аз от емпатия огладнявам. Отидох във вагон-ресторанта и там ми предложиха хем-енд-егз без шунка и топъл айс тии.
сполай ти, мучос грасиас, берекет версин :)
Благодаря ти и честит празник! За книжката не се кахъри, ще ти я пратя, пиши на лични къде. Колкото до фейса, ако не те бяха баннали, щеше да разбереш, че Кирил и Методий били българи, единият имал бяла брада, а другият - черна. Напред, науката е слънце и да da jivei kirilitsata!
