Tолкова ненадеен беше пристъпът и така болезнен, че ако можеше, Артур Цачев щеше да вие като куче. Щеше да вие така, че да пръсне стъклата на витрините и на паркиралите коли, и на завиващия трамвай. Но сухата, грапава буца, заседнало ...